Стратегия при игра на покер

Не случайно казват, че покерът се учи лесно, но се овладява трудно. На тази страница ще намерите полезни съвети, които ще ви помогнат да играете по-добре, включително общи положения и стратегии, подходящи за играчи, които сега навлизат в играта, както и някои по-сложни концепции, които да имате предвид, след като научите добре основните неща.

Първо трябва да решите дали ще играете покер, за да печелите или за да се забавлявате. За да сте на печалба редовно, се изисква както време, така и усилия. С други думи, трябва сериозно да работите, за да постигнете това. Няма нищо лошо да играете покер само за забавление, но дори и тогава няма причина да играете така, че да губите. Независимо какъв тип играч на покер искате да бъдете, ако определите това от самото начало, покер решенията ви ще бъдат по-лесни, а сесиите на игра – по-приятни.

Дори и най-добрите играчи на света губят от време на време. Не се заблуждавайте, че ще печелите всеки път. Целта ви трябва да бъде да давате най-доброто от себе си във всяка сесия на игра. Ако правите това, картите и печалбите ще се погрижат сами за себе си, докато вие развивате уменията си.

Много играчи погрешно оценяват покер способностите си по резултатите в отделна сесия. Целта ви трябва да бъде винаги да взимате най-добрите възможни решения. Колкото повече се доближавате до тази цел, толкова по-добри ще са цялостните ви резултати.

Покерът е математическа игра с непълна информация. Това може да звучи доста сложно, но всъщност не е. На най-базово ниво добрата игра на покер започва с правилен избор на началните ръце, които да играете. Ако участвате в пота с най-добрата ръка по-често от противниците си, ще печелите по-често от тях.

Добрият избор на начални ръце е фундаментален, но е само първото парче в пъзела на стратегията в покера. След като се научите да подбирате правилно началните ръце, които да играете, и разберете как те се променят в зависимост от позицията ви на масата, трябва да започнете да работите върху играта си през останалата част от ръката. Професионалните играчи се различават от аматьорите по това, че играят много по-добре от противниците си през останалата част от покер ръката, след като всеки е взел решението си за своята начална ръка.

Това важи с особена сила за решенията, които се вземат в края на всяка ръка. Нужните умения включват бързо пресмятане на пот одс, разпознаване на моделите на залагане на противниците, блъфиране и оптималното използване на позицията на масата. Годините, отдадени на овладяване на играта след флопа, си струват усилието, защото дори малко подобрение в уменията на даден играч може да има огромен ефект върху печалбите през кариерата му. Чудесен начин да научите играта е да използвате безплатните ресурси, достъпни в нашето училище за покер PokerStars School, където ще намерите много възможности да се упражнявате и да подобрите уменията си.

Друго изключително важно умение, което е част от покер стратегията на печелившия играч, е избягването на „тилт”. Опонентите ще се опитат да използват емоциите ви срещу вас, но това може да стане само ако им позволите. Емоционалната игра води до лоши решения и загуба на пари. Всеки може да изпадне в тилт и понякога единственият начин да се справим с това е да спрем да играем. Това е напълно приемливо – покерът няма да изчезне след 10 минути. Всъщност, покерът ще си съществува и на следващия ден.

Едно от нещата, които правят покера толкова завладяваща игра, е огромното разнообразие от различни подходи, стилове и начини за игра. Повечето стилове могат да бъдат разделени на комбинация от следното:

• Тайт – подход, при който се акцентира върху предпазливостта, играят се сравнително малко ръце и не се поемат твърде много рискове.
• Лууз – противоположното на „тайт”, играят се много ръце с по-голяма склонност да се правят залози.
• Агресивен – подход, който включва много залагане, откриване на потове и правене на големи залози, за да се упражни натиск върху останалите играчи.
• Пасивен – противоположното на агресивен, по-често колване отколкото залагане, като се дава възможност на противника да води играта.

Помислете за собствения си подход, когато играете покер. Някой от термините по-горе описва ли ви като играч?

Ако отговорът ви е „всички” или „нито един”, тогава вървите в правилната посока. Способността да „сменяте предавките” и да превключвате стила си на масата за покер е изключително полезна, тъй като твърде еднотипната игра ви прави предсказуеми. Въпреки това, препоръчваме начинаещите играчи да се придържат към комбинацията „тайт – агресивен”.

Възприемането на този стил ще ви помогне да свикнете да залагате агресивно, което е от съществено значение за дългосрочния успех, докато навикът да играете предимно добри ръце преди флопа ще ви научи на дисциплина, за да не изпадате в прекалено много трудни ситуации с маргинални ръце. След като придобиете повече опит и подобрите уменията си, ще можете да „разхлабите” играта си и да разнообразите стила си, но винаги трябва да се опитвате да играете агресивно.

Дилърът, или „бутонът”, обикновено е последният играч, който предприема своя ход в рундовете за залагане, което е важно тактическо предимство, тъй като вече знае как са действали опонентите му. Позицията на дилъра се променя след всяка ръка, затова това предимство се разпределя между всички играчи, за да се запази равнопоставеността в играта.

За да се възползвате от това тактическо предимство, ви съветваме да играете повече ръце от „късна” позиция (т.е. след като повечето играчи са направили своя ход), отколкото от „ранна” позиция. Добрите играчи често имат по-ниски изисквания към началните си ръце, които биха играли в късна позиция, тъй като това им дава повече свобода и опции в хода на разиграването на ръката.

Когато играете срещу опоненти, които трябва да направят своя ход преди вас, имате позиционно предимство и те са в по-неизгодна позиция. Това предимство може да бъде значително.

Добрият подбор на ръцете е изключително важен, но трябва и да разбирате, че срещу колкото повече играчи се изправяте, толкова по-голяма е вероятността поне един от тях да има силна ръка. Затова ще попадате и в ситуации, при които блъф в подходящия момент може да ви спечели пот, който иначе бихте загубили.

Какво се опитват да постигнат играчите, когато блъфират? Опитват се да накарат опонентите си, които може би имат по-добра ръка, да фолднат. Не е никак сложно. В повечето игри на покер по-голяма част от ръцете ви ще са толкова слаби, че ще искате да ги фолднете преди флопа, или маргинални и няма да искате да залагате твърде много чипове с тях. В такива случай блъфът придобива изключителна важност, защото ви дава още един начин да спечелите.

Успешният блъф ще убеди останалите играчи, че държите карти, с които ще спечелите ръката, затова е важно да обмислите как ходовете ви биха се възприели от тях. Ако наистина държите картите, които искате опонентите ви да си мислят, че имате, щяхте ли да изиграете ръката си по начина, по който го правите? Последователна и логична ли е „историята”, която разказвате с действията си на масата?

Когато блъфирате, трябва да обмислите добре действията си по време на цялото разиграване на ръката, за да бъде „историята”, която представяте, смислена, логична и правдоподобна. Ако просто решите да направите залог с отчаяна надежда да спечелите пота, тогава има голяма вероятност интелигентните опоненти да прозрат блъфа ви.

Вероятността да спечелите, или „одс”, е начин за изразяване на възможността нещо да се случи. Например, когато хвърляте монета, има еднаква вероятност да се падне „ези” или „тура”. Бихме могли да представим тази вероятност като едно към едно (1 към 1, 1/2, 50 на 50 или „еднаква/равна”), тъй като при всяко хвърляне има една и съща вероятност да се падне „ези” или „тура”. Да разгледаме и шанса да уцелите шестица на шестостенно зарче. Това е един от шест еднакво вероятни изхода, т.е. при всяко хвърляне има още 5 възможности със същата вероятност, затова можем да представим шанса да се падне шестица като 1 към 5 (или вероятност от 1/6).

Сега да анализираме една често срещана ситуация при игра на покер. Имате четири спатии и чакате последната спатия да се падне на ривъра, за да направите флъш и да спечелите пота. В тесте от 52 карти има 13 спатии, държите две от тях в ръката си, има още две на борда на масата, с което остават девет спатии. Като изключим двете карти, които държите, и четирите от борда, има още 46 карти, за които нямате информация, които на теория могат да се паднат на ривъра, като девет от тях ще ви спечелят пота – тези девет карти се карти се наричат „аутове” (outs).

Така че вероятността да направите флъш е 9 към 37 (т.е. 9 карти от 46 ще ви помогнат да направите флъш, а останалите 37 няма). Съотношение от 9 към 37 е приблизително равно на съотношението 1 към 4, което предполага, че вероятността да направите флъш е около 1/5 (или 20%).

Ще използваме примера по-горе, за да разгледаме и концепцията за „пот одс” – съотношението на чиповете, които можете да спечелите, спрямо чиповете, които трябва да заложите в пота.

Да предположим, че сте хедс-ъп срещу един опонент и чакате да ударите последната спатия на ривъра. В пота вече има 10 чипа, а опонентът ви вдига залога с последните си 10. Можете да направите кол с надеждата да ударите дългоочакваната спатия или да фолднете. Какъв би бил правилният ход? Математическото изчисление тук е по-лесно, отколкото очаквате.

В тази ситуация трябва да платите 10, за да се опитате да спечелите 20, а това дава отношение на пота, който можете да спечелите, към залога, който трябва да платите, от 2 към 1. Вече знаем, че вероятността да направите флъш в този случай е приблизително 1 към 4, т.е. вероятността да загубите е 4 към 1. Поемането на риск при вероятност да загубите от 4 към 1 за възможна награда от 2 към 1 не е добър ход и трябва да фолднете своя флъш дроу.

Ако обаче в пота имаше 90 чипа, когато опонентът ви инвестира последните си 10? В този случай трябва да платите 10, за да се опитате да спечелите 100, т.е. пот одс са 10 към 1. При възможна награда със съотношение 10 към 1 и риск да загубите от 4 към 1, правилният ход е да направите кол.