Стратегия при игра на покер

Както се казва – покерът се учи лесно, но се овладява трудно. Тази страница ще ви даде някои съвети, които ще ви помогнат да станете печеливш играч на покер. Ще предложим общи покер напътствия и стратегия за нови играчи, както и някои по-усъвършенствани концепции, които да имате предвид, след като преминете през основите.

Трябва да решите дали искате да играете покер, за да печелите, или да се забавлявате. За да играете постоянно на печелившо ниво, се изисква време и усилие. С други думи – трябва да се работите върху това. Няма нищо лошо да играете покер за забавление, но дори и тогава няма логика да играете с намерение да загубите. Казано накратко – решението какъв вид играч на покер искате да бъдете, взето още в самото начало, ще направи решенията и покер сесиите ви по-лесни и приятни.

Дори и най-добрите играчи на света имат губещи сесии. Не изпадайте в заблудата, че ще печелите всеки път. Целта ви трябва да бъде да давате най-доброто от себе си във всяка сесия. Ако правите това, картите и печалбите ще се погрижат сами за себе си, докато вие развивате уменията си.

Много играчи правят грешката да оценяват покер способностите си по резултатите от всяка сесия. Целта ви трябва да бъде да взимате най-добрите възможни решения във всеки един момент. Колкото повече се доближавате до това, толкова по-добри ще са резултатите ви.

Покерът е математическа игра, в която имате непълна информация. Това може да звучи доста сложно, но всъщност не е. На най-основно ниво, печелившият покер започва с правилен избор на началните ръце. Ако участвате в пота с най-добрата ръка по-често от противниците си, ще печелите по-често от тях.

Добрият избор на начални ръце е фундаментален, но е само едно парче в пъзела на стратегията в покера. След като се научите да избирате правилно началните си ръце и разбирате как те се променят с различната позиция на масата, трябва да започнете да работите върху играта си в останалата част от ръката. Това, по което се различават професионалистите от аматьорите, е фактът, че професионалистите играят много по-добре от противниците си през останалата част от покер ръката, след като всеки е взел решението си за своята начална ръка.

Това е особено вярно за решенията, които се вземат в края на всяка ръка. Тези умения включват бързо пресмятане на пот одс, разпознаване на тенденции при залагане на противниците, блъфиране и използване на позицията. Годините, отдадени на овладяване на играта след флопа, си струват усилието, защото дори малко подобрение в способностите на даден играч може да има огромен ефект върху печалбите през цялата му кариера. Чудесен начин да научите играта е да използвате безплатните ресурси, достъпни в нашето училище PokerStars School, където ще намерите много възможности да практикувате и подобрявате уменията си.

Друго изключително важно умение, което е част от покер стратегията на печелившия играч, е избягването на тилта. Опонентите ще се опитат да използват емоциите ви срещу вас, но това ще стане само ако вие им позволите. Емоционалната игра води до лоши решения и загуба на пари. Всеки може да изпадне в тилт и понякога единственият начин да се справим с това е да спрем да играем. Това е напълно приемливо – играта ще е там и след десет минути. Всъщност, тя ще е там и утре.

Едно от нещата, което правят покера толкова завладяваща игра, е огромното разнообразие от различни подходи, стилове и начини за игра. Повечето стилове могат да бъдат разделени на комбинация от следното:

• Тайт – подход, при който се акцентира върху предпазливостта, играят се сравнително малко ръце и не се поемат твърде много рискове.
• Лууз – противоположното на „тайт”, играят се много ръце с по-голямо желание да се правят залози.
• Агресивен – подход, който включва много залагания, откриване на потове и правене на големи залози, за да постави натиск върху останалите.
• Пасивен – противоположното на агресивен, по-често колване отколкото залагане, като се дава възможност на противника да диктува как ще се развива действието.

Помислете за собствения си подход, когато играете покер. Някой от термините по-горе описва ли ви като играч?

Ако отговорът ви е „всички или нито един”, тогава вървите в правилната посока. Способността да „сменяте предавките” и да превключвате стила си на масата за покер е изключително полезна, тъй като прекалено строгото следване на даден стил ще ви направи предсказуеми. Въпреки това, препоръчваме играчите, които сега започват да играят, да се съсредоточат върху комбинацията „тайт – агресивен”.

Възприемането на този стил трябва да ви помогне да свикнете да залагате агресивно, което е от съществено значение за дългосрочния успех, докато опитът да играете предимно добри ръце преди флопа може да ви помогне да се научите на дисциплина и да ви попречи да попадате в твърде много трудни ситуации с маргинални ръце. След като придобиете повече опит и подобрите уменията си, ще можете да разхлабите играта си и да промените стила си, но винаги трябва да се опитвате да останете агресивни.

Дилърът, или „бутонът”, обикновено е последният играч, който действа в рунд със залози, което е тактическо предимство, тъй като вече знаете как са действали опонентите ви. Позицията на дилъра се променя след всяка ръка, затова това предимство се споделя между всички играчи, с цел да се запази справедливостта на играта.

За да използвате това тактическо предимство в своя полза, обикновено е разумно да играете повече ръце от „късна” позиция (т.е. след като повечето играчи са направили своя ход), отколкото от „ранна” позиция. Добрите играчи често имат по-ниски изисквания за началните си ръце в късна позиция, тъй като допълнителното предимство от позицията им дава повече свобода и опции в хода на разиграването на ръката.

Ако играете срещу опоненти, които трябва да действат преди вас, имате позиционно предимство пред тях, докато те са „извън позиция”. Това предимство може да бъде значително.

Добрият подбор на ръцете е винаги важен, както и разбирането, че срещу колкото повече играчи се изправяте, толкова по-голяма е вероятността поне един от тях да има силна ръка. Но ще откриете и ситуации, при които блъфът в подходящия момент може да ви спечели пот, който иначе бихте загубили.

Какво се опитва да постигне играчът на покер, когато блъфира? Опитва се да накара опонента си да фолдне своята най-добра ръка. Не е никак сложно. В повечето игри на покер по-голяма част от ръцете ви ще са толкова слаби, че ще искате да ги фолднете преди флопа, или маргинални и няма да искате да залагате твърде много чипове с тях. В този случай блъфът придобива изключителна важност, защото ви дава втори шанс да спечелите.

Успешният блъф ще убеди опонента ви, че държите карти, с които ще го победите, затова е важно да обмислите как той възприема играта ви. Ако наистина държахте картите, които искате да го накарате да мисли, че имате, щяхте ли да изиграете ръката си по начина, по който го направихте? Последователна и логична ли е „историята”, която разказвате с действията си на масата?

Когато блъфирате, трябва да се уверите, че обмисляте действията си по време на разиграването на цялата ръка, за да сте сигурни, че историята, която представяте, има смисъл. Ако просто решите да заложите като последна надежда да спечелите пота, тогава шансовете интелигентен опонент да прозре плана ви са твърде големи.

„Одс” е начин за изразяване на вероятността нещо да се случи. Например, когато хвърляте монета, има еднаква вероятност да се падне „ези” или „тура”. Бихме могли да представим тази вероятност като едно към едно (1/1/ или „равни”), тъй като всеки път, когато се падне „ези”, има същата вероятност да се падне и „тура”. Нека да помислим за шансовете да уцелите шестица на шестостенно зарче: всеки път, когато се падне шестица, има вероятност да се падне различно число пет пъти, така че можем да представим шансовете да се падне шестица като 5/1.

Сега нека да разгледаме често срещана ситуация в игра на покер: имате четири спатии и чакате последната спатия да се падне на ривъра, за да направите флъш и да спечелите пота. Има 13 спатии в тесте от 52 карти, държите две от тях в ръката си, има още две на борда, с което остават девет спатии. Като изключим двете карти, които държите, и четирите, които са на борда, има 46 карти, които могат да се паднат на ривъра, като девет от тях ще ви спечелят пота – тези девет карти се карти се наричат „аутс”.

Така че вероятността да направите флъш е 37/9 (37 карти от 46 няма да ви помогнат да направите флъш, а с девет ще го направите). Това съотношение е от 37 към 9 и следователно шансовете да направите флъш са приблизително 4 към 1.

Ще използваме примера по-горе, за да разгледаме концепцията за „пот одс” – съотношението на чиповете, които можете да спечелите, спрямо чиповете, които трябва да инвестирате в пота.

Да предположим, че сте хедс-ъп срещу един опонент и чакате да ударите последната спатия на ривъра. В пота вече има 10, а опонентът ви залага последните си 10. Можете да направите кол с надеждата да ударите дългоочакваната спатия, или да фолднете. Какъв би бил правилният ход? Математическото изчисление тук е по-лесно, отколкото очаквате.

В тази ситуация трябва да платите 10, за да се опитате да спечелите 20 – това са пот одс от точно 2 към 1. Но вече знаем, че вероятността да направите флъш е приблизително 4 към 1. Поемането на риск от 4/1 за награда от 2/1 не е добра игра и тук трябва да фолднете своя флъш дроу.

Но какво би станало, ако в пота вече имаше 90, когато опонентът ви инвестира последните си 10? В този случай трябва да платите 10, за да се опитате да спечелите 100 – пот одс от точно 10 към 1. При вероятност 10/1 да спечелите и 4/1 да изгубите, тук добрият ход е да направите кол.